МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 1 Представяне на финансови отчети

ЦЕЛ

1. Целта на настоящия стандарт е да се определи база за представяне на финансовите отчети на предприятието с общо предназначение, за да се осигури тяхната сравнимост както с неговите финансови отчети от предходни отчетни периоди, така и с тези на други предприятия. За да се постигне тази цел, в настоящия стандарт се определят общите положения за представяне на финансовите отчети и се предоставят указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети. Признаването, оценката и оповестяването на специфични операции и събития е разгледано в други МСС и в разясненията.

ОБХВАТ

2. Настоящият стандарт трябва да се прилага при представянето на всички финансови отчети с общо предназначение, изготвени и представени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСфО).

3. финансови отчети с общо предназначение са тези, чиято цел е да се отговори на нуждите на потребители, които не са в положение да изискват отчети, направени с цел да се отговори на техни специфични информационни изисквания. финансовите отчети с общо предназначение включват тези отчети, които са представени отделно или са включени в други публични документи, като годишен отчет или проспекти. Настоящият стандарт не се прилага към структурата и съдържанието на съкратените междинни финансови отчети, изготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Параграфи 13—41 обаче се прилагат за такива финансови отчети. Настоящият стандарт се отнася с еднаква сила за всички стопански единици, независимо дали те трябва да изготвят консолидирани или индивидуални финансови отчети в съответствие с МСС 27 Консолидирани и индивидуални финансови отчети.

4. [Заличен]

5. В настоящия стандарт се използва терминология, която е подходяща за предприятия, имащи за цел печалба, включително предприятия със стопанска цел в обществения сектор. Предприятията с нестопанска цел в частния сектор, правителствените учреждения и други предприятия от обществения сектор, които искат да прилагат настоящия стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за единични статии от финансовите отчети, както и за самите отчети.

6. По аналогичен начин предприятията, които нямат собствен капитал, както е определено в МСС 32 Финансови инструменти: представяне (напр. някои взаимни фондове) и предприятията, чийто дялов капитал не е собствен капитал (напр. някои кооперации) може да се нуждаят от приспособяване на представянето във финансовите отчети на участието на членовете или притежателите на единични дялови участия.

цел на Финансовите отчети

7. финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на едно предприятие. Целта на финансовите отчети с общо предназначение е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за широк кръг от потребители при вземането на икономически решения. финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да се постигне тази цел, във финансовите отчети се предоставя информация за предприятието относно:

а) активите;

б) пасивите;

в) собствения капитал;

г) приходите и разходите, включително печалбите и загубите;

д) другите промени в собствения капитал; и

е) паричните потоци.

Тази информация заедно с информацията в пояснителните приложения към финансовите отчети помага на потребителите да предвиждат бъдещите парични потоци на предприятието и по-специално тяхното разположение във времето и тяхната сигурност.

КОМПОНЕНТИ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

8. Пълният комплект на финансовите отчети включва следните компоненти:

а) баланс;

б) отчет за доходите;

в) отчет за промените в собствения капитал, показващ или:

i) всички промени в собствения капитал, или

ii) промените в собствения капитал, които са различни от тези, породени от операции със собствениците на дялове от собствения капитал, действащи в качеството си на собственици на дялове от собствения капитал;

г) отчет за паричните потоци; и

д) пояснителни приложения, представляващи обобщение на по-важните счетоводни политики, и други пояснителни бележки.

9. Много предприятия представят освен финансовите си отчети и финансов преглед от ръководството, в който се описват и обясняват основните характеристики на финансовите резултати от дейността и финансовото състояние на предприятието и основните източници на несигурност, пред които то се изправя. Такива отчети може да включват и преглед на:

а) основните фактори и влияния, определящи резултатите от дейността, включително и промените в средата, в която функционира предприятието, възможностите на предприятието да отговори на тези промени и техния ефект, както и инвестиционната политика на предприятието да поддържа и подобрява резултатите от дейността, включително и неговата дивидентна политика;

б) източниците на финансиране на предприятието и дела на пасивите в собствения капитал, който то се стреми да постигне; и

в) ресурсите на предприятието, които не са признати в баланса в съответствие с МСФО.

10. Много предприятия представят извън финансовите си отчети допълнителна информация, като доклади по въпроси за околната среда и отчети за допълнителна полезна информация особено в отраслите, където факторите на околната среда са значими и когато служителите се считат за важна група потребители. Докладите и отчетите, представяни извън финансовите отчети, не попадат в обхвата на МСФО.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

11. В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

Практическа неприложимост — дадено изискване е практически неприложимо, когато предприятието не може да го приложи, след като е направило всички разумни усилия за това.

Международни стандарти за финансово отчитане (МСфО) — стандартите и разясненията, приети от Съвета за Международни счетоводни стандарти (СМСС). Те се състоят от:

а) Международни стандарти за финансово отчитане;

б) Международни счетоводни стандарти; и

в) разяснения, дадени от Комитета за разяснения на Международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО) или бившия Постоянен комитет за разясненията (ПКР).

Съществен — пропуските и неточното представяне на позиции са съществени, ако те биха могли поотделно или заедно да повлияят на икономическите решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера или естеството на пропуска или грешката, преценени в светлината на заобикалящите обстоятелства. Размерът или естеството на статията или комбинация от двете може да бъде определящият фактор.

Пояснителни приложения — съдържат информация в допълнение към тази, представена в баланса, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци. В пояснителните приложения се предоставя текстово описание или дезагрегиране на статиите, посочени в тези отчети, и информация за позициите, които не отговарят на условията за признаване в тези отчети.

12. Преценката дали даден пропуск или неточно представяне може да повлияе на икономическите решения на потребителите и следователно дали те са съществени, изисква да се вземат предвид характеристиките на тези потребители. В общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети се посочва в параграф 25, че „се приема, че потребителите имат приемливи познания за бизнеса, стопанските дейности и счетоводното отчитане, както и желанието да проучат информацията с необходимата прилежност." Следователно при оценката трябва да се вземе предвид как може основателно да се очаква потребителите с такива характеристики да бъдат повлияни при вземането на икономически решения.

ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Честно представяне и съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане

13. Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви,

приходи и разходи, установени в Общите положения. Предполага се, че прилагането на МСфО, когато е необходимо с допълнителни оповестявания, ще доведе до финансови отчети, които постигат честно представяне.

14. Предприятието, чиито финансови отчети са изготвени в съответствие с МСфО, трябва изрично и безрезервно да оповести този факт в пояснителните приложения. финансовите отчети не се определят като съответстващи на МСфО, освен ако не отговарят на всички изисквания на МСфО.

15. На практика при всички обстоятелства честно представяне се постига чрез спазване на приложимите МСфО. Честното представяне изисква от предприятието също да:

а) избере и прилага счетоводна политика в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. МСС 8 определя йерархията на авторитетните насоки и указания, които ръководството трябва да вземе предвид, когато не съществува стандарт или разяснение, приложими конкретно за дадена позиция,

б) представя информация, включително за счетоводната политика, по начин, който осигурява значима, надеждна, сравнима и разбираема информация,

в) прави допълнителни оповестявания, когато спазването на специфичните изисквания на МСфО е недостатъчно, за да се даде възможност на потребителите да разберат ефекта от конкретни операции, други събития и условия върху финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.

16. Неправилните счетоводни третирания не се коригират нито чрез оповестяване на възприетите счетоводни политики, нито чрез пояснителни приложения или обяснителен материал.

17. В изключително редки случаи, когато ръководството прецени, че спазването на изискванията на даден стандарт или разяснение ще бъде толкова подвеждащо, че ще противоречи на целта на финансовите отчети, изложена в Общите положения, предприятието се отклонява от тези изисквания по начина, посочен в параграф 18, ако съответната нормативна уредба изисква или по друг начин не забранява такова отклонение.

18. Когато предприятие се отклони от изискването на стандарт или разяснение в съответствие с параграф 17, то е длъжно да оповести:

а) че ръководството е стигнало до заключение, че финансовите отчети представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на предприятието;

б) че то е спазило приложимите стандарти и разяснения, освен че е направило отклонение от дадено изискване, за да постигне честно представяне;

в) наименованието на стандарта или разяснението, от който(ето) предприятието се е отклонило, естеството на отклонението, включително и третирането, което стандартът или разяснението изисква, причината, поради която това третиране би било толкова подвеждащо при тези обстоятелства, че би противоречило на целта на финансовите отчети, изложена в Общите положения, и възприетото третиране; и

г) за всеки представен период, финансовото влияние върху всяка статия във финансовите отчети на отклонението, което би било отчетено при спазване на изискванията.

19. Когато дадено предприятие се е отклонило от изискване на стандарт или на разяснение в предходен период и това отклонение влияе на сумите, признати във финансовите отчети за текущия период, предприятието прави оповестявания съгласно параграф 18, букви в) и г).

20. Параграф 19 се прилага, например когато предприятие се е отклонило в предходен период от изискването на стандарт или разяснение за оценката на активите или пасивите и това отклонение засяга оценката на промените в активите и пасивите, признати във финансовите отчети за текущия период.

21. В изключително редки случаи, когато ръководството стигне до заключение, че прилагането на определено изискване на стандарт или разяснение може да бъде толкова подвеждащо, че да противоречи на целта на финансовите отчети, установена в Общите положения, но съответната нормативна уредба забранява отклонение от изискването, предприятието трябва да намали до максималната възможна степен възприеманите подвеждащи аспекти на спазването на изискването, като оповести:

а) наименованието на въпросния стандарт или въпросното разяснение, естеството на изискването и защо ръководството е преценило, че спазването на това изискване би било толкова подвеждащо при тези обстоятелства, че би противоречило на целта на финансовите отчети, изложена в Общите положения; и

б) за всеки представен период корекциите на всяка статия във финансовите отчети, които ръководството е преценило, че са необходими за постигане на честно представяне.

22. За целите на параграфи 17—21 дадена информация би била в противоречие с целите на финансовите отчети, когато тя не представя достоверно операциите, други събития и условия, които тя или претендира да представя, или може основателно да се очаква да представя, и следователно тя вероятно би повлияла на икономическите решения на потребителите на финансовите отчети. Когато се преценява дали спазването на специфично изискване на стандарт или разяснение би било толкова подвеждащо, че да противоречи на целта на финансовите отчети, заложена в Общите положения, ръководството трябва да анализира:

а) защо целта на финансовите отчети не се постига при конкретните обстоятелства; и

б) начина, по който обстоятелствата в предприятието се различават от тези при други предприятия, които следват изискването. Ако други предприятия при сходни обстоятелства следват изискването, е налице опровержимо предположение, че спазването на изискването от страна на предприятието не би било толкова подвеждащо, че да бъде в противоречие с целта на финансовите отчети, заложена в Общите положения.

Действащо предприятие

23. При изготвяне на финансовите отчети ръководството трябва да направи оценка на способността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие. Предприятието изготвя финансови отчети на база действащо предприятие, освен ако ръководството или възнамерява да ликвидира предприятието, или няма друга реалистична алтернатива, освен да направи това. Когато ръководството е наясно, правейки оценката си, за съществена несигурност, свързана със събития или условия, която може да хвърли значителни съмнения относно способността на предприятието да продължи да бъде действащо предприятие, то следва да оповести тази несигурност. Когато финансовите отчети не са изготвени на база действащо предприятие, този факт трябва да бъде оповестен заедно с базата, на която са изготвени финансовите отчети, и причината, поради която на предприятието не се гледа като на действащо предприятие.

24. При оценката дали предположението за действащо предприятие е уместно ръководството взема предвид цялата налична информация за бъдещето, за най-малко, но без да се ограничава до дванадесет месеца от датата на баланса. Задълбочеността на анализа зависи от фактите и в двата случая. Когато в миналото дейността на предприятието е била печеливша и то има непосредствен достъп до финансови ресурси, заключението, че счетоводното отчитане на база действащо предприятие е подходящо може да се постигне без детайлен анализ. В други случаи ръководството трябва да разгледа редица фактори, свързани с текущата и очакваната рентабилност, погасителните планове на дълга и потенциалните източници на подмяна на финансирането, преди да може удовлетворително да реши, че базата на действащото предприятие е уместна.

Счетоводен принцип на начисляването

25. Предприятието трябва да изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването.

26. Когато се използва принципът на начисляването, статиите се признават като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи (елементи на финансовите отчети), когато те отговарят на определенията и критериите за признаване на тези елементи в Общите положения.

Последователност на представянето

27. Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети трябва да се запазят и през следващите периоди, освен ако:

а) е очевидно в резултат на настъпила значителна промяна в характера на дейността на предприятието или при преглед на финансовите му отчети, че друго представяне или класификация ще бъдат по-подходящи с оглед на критериите за подбор и прилагане на счетоводните политики по МСС 8; или

б) е наложена промяна в представянето от стандарт или разяснение.

28. Значително придобиване или освобождаване или преглед на представянето на финансовите отчети може да наложат финансовите отчети да бъдат представени по различен начин. Предприятието трябва да промени представянето на финансовите си отчети само в случай че промененото представяне предоставя информация, която е надеждна и по-значима за потребителите на финансовите отчети и е вероятно преработената структура да продължи да се прилага, така че сравнимостта да не е накърнена. Когато са направени такива промени в представянето, предприятието прекласифицира сравнителната информация в съответствие с параграфи 38 и 39.

Същественост и обобщаване

29. Всяка съществена група от сходни статии трябва да се представи отделно във финансовите отчети. Статиите с несходен характер или функция трябва да се представят отделно, освен ако са несъществени.

30. финансовите отчети са резултат от обработката на голям брой операции или събития, които са обобщени в групи в зависимост от техния характер или функция. Последният етап в процеса на обобщаване и класифициране е представянето на съкратена и класифицирана информация, която формира единични статии в баланса, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци или в пояснителните приложения към тях. Единична статия, която самостоятелно не е съществена, се обобщава с други и се представя или във финансовите отчети, или в пояснителните приложения. Една статия, която не е достатъчно съществена, за да има основание за самостоятелно представяне във финансовите отчети, може обаче да бъде достатъчно съществена, за да бъде представена отделно в пояснителните приложения към тях.

31. Прилагането на принципа на същественост означава, че не е необходимо да се прилага конкретно изискване за оповестяване в стандарт или разяснение, ако информацията не е съществена

Компенсиране

32. Активите и пасивите не трябва да се компенсират, освен когато такова компенсиране се изисква или е разрешено от друг стандарт или разяснение.

33. От особена важност е активите и пасивите, както и приходите и разходите да бъдат отчитани поотделно. Компенсирането в отчета за доходите или в баланса, освен когато то не отразява същността на операцията или събитието, отнема възможността на потребителите да разберат операциите, други събития или условия, които са настъпили, и да оценят бъдещите парични потоци на предприятието. Отчитането на активи, нетно от корективи, например обезценка поради негодност на материални запаси и на съмнителни вземания, не се счита за компенсиране.

34. В МСС 18 Приходи се определя терминът „приход" и се изисква той да се оценява по справедливата стойност на полученото възмездяване или на вземането, като се вземе предвид размерът на търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от предприятието. В хода на своята ежедневна дейност предприятието осъществява и други операции, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива операции се представят, когато представянето им отразява същността на операцията или събитието чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, възникнали от същата операция. Например:

а) печалбата и загубата от освобождаване от нетекущи активи, включително инвестиции и оперативни активи, се отчитат, като постъпленията от освобождаването се намаляват с балансовата сума на актива и свързаните с продажбата разходи; и

б) разходите, свързани с провизия, която е призната съгласно МСС 37 Провизии,условни пасиви иусловни активи, които се възстановяват по силата на договорни отношения с трети страни (например договор за гаранция на доставчика), се намаляват със свързаните с тях суми за възстановяване.

35. Освен това печалбата или загубата, възникваща от група подобни операции, се отчита нетно, например печалба или загуба от операции с чужда валута или печалба или загуба от финансови инструменти, държани за търгуване. Такава печалба или загуба обаче се отчита отделно, ако е съществена.

Сравнителна информация

36. Сравнителната информация по отношение на предходния период трябва да бъде оповестена по отношение на всички суми, отчетени във финансовите отчети, освен ако друг стандарт или разяснение допуска или изисква друго. Сравнителната информация трябва да бъде включена в текстови и описателен вид, когато това е уместно и необходимо за по-доброто разбиране на финансовите отчети за текущия период.

37. В някои случаи текстовата описателна информация, съдържаща се във финансовите отчети за предходния(те) период(и), продължава да бъде актуална и за текущия период. Например подробностите по съдебен спор, изходът от който е несигурен към последната дата на баланса и все още не е решен, се оповестяват и в текущия период. Потребителите на финансовите отчети биха имали полза от информацията, че към датата на баланса съществува такава несигурност, както и за предприетите през периода стъпки за нейното разрешаване.

38. Когато представянето или класифицирането на статии във финансовите отчети е претърпяло промени, сравнителната информация също се прекласифицира, освен в случаите, когато това е практически невъзможно да се направи. Когато сравнителните суми се прекласифицират, предприятието трябва да оповести:

а) характера на прекласифицирането;

б) сумата на всяка статия или група статии, които са прекласифицирани; и

в) причината за прекласифицирането.

39. Когато прекласифицирането на сравнителна информация е практически невъзможно, предприятието следва да оповести:

а) причината, поради която информацията не е прекласифицирана; и

б) същността на корекциите, които биха били направени, ако сравнителната информация е била прекласифи-цирана.

40. Повишаването на съпоставимостта на информацията между периодите подпомага потребителите при вземане на икономически решения, като позволява да се оценяват тенденциите във финансовата информация с цел прогнозиране на бъдещото развитие. При някои обстоятелства обаче е практически невъзможно да се прекласифицира сравнителната информация за конкретен предходен период, за да се постигне съпоставимост с текущия период. Например в предходния период данните може да не са били събирани по начин, който позволява прекласифициране, и може да не е практично да се пресъздава информацията.

41. МСС 8 разглежда корекциите на сравнителната информация, изисквани, когато дадено предприятие промени счетоводната си политика или коригира грешка.

СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ Въведение

42. Настоящият стандарт изисква определени оповестявания в баланса, отчета за доходите и отчета за промените в собствения капитал, както и оповестяване на други статии във финансовите отчети или в пояснителните приложения към тях. МСС 7 Отчети за паричните потоци определя изискванията за представяне на отчета за паричните потоци.

43. В настоящия стандарт терминът „оповестяване" се използва в широкия смисъл на думата, обхващащ както статиите, които се представят в баланса, отчета за доходите и отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци, така и тези, които се представят в пояснителните приложения към тях. Оповестявания се изискват също и от други МСС и разяснения. Освен в случаите, когато настоящият или друг стандарт или разяснение изисква противоположното, такива оповестявания се правят или в баланса, отчета за доходите и отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци, или в пояснителните приложения.

Идентификация на финансовите отчети

44. Финансовите отчети трябва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от останалата информация в същия публикуван документ.

45. МСФО се прилагат само за финансовите отчети, но не и за останалата информация, представена в годишния отчет или друг документ. Поради това е много важно потребителите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МСФО, от останалата информация, която може да бъде полезна за тях, но не е обект на стандартите.

46. Всеки компонент на финансовите отчети трябва да бъде ясно идентифициран. В допълнение следната информация трябва да бъде ясно показана и повторена, когато е необходимо за по-доброто разбиране на представената информация:

а) наименование на отчитащото се предприятие или други начини за неговата идентификация и всякаква промяна в тази информация от датата на предходния баланс;

б) дали финансовите отчети се отнасят за отделно предприятие или за група предприятия;

в) датата на баланса или отчетния период, за който се отнасят финансовите отчети, което от двете е подходящо с оглед на съответния компонент на финансовите отчети;

г) видът на отчетната валута, както е определено в МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове; и

д) степента на закръгляване, използвана при представянето на сумите във финансовите отчети.

47. Изискванията на параграф 46 обикновено се постигат чрез въвеждане на заглавия на страниците и съкратени заглавия на колоните на всяка страница на финансовите отчети. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например когато предприятието представя финансовите отчети в електронен вид, невинаги се използват отделни страници; след това горепосочените статии се представят достатъчно често, за да се осигури правилно разбиране на информацията, включена във финансовите отчети.

48. Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони от отчетната валута. Това е приемливо, когато степента на закръгляване при представянето е оповестена и съответно не се губи значима информация.

Отчетен период

49. финансовите отчети трябва да бъдат представяни най-малко веднъж годишно. Когато датата на баланса на предприятието се промени и годишните счетоводни отчети са представени за период, по-дълъг или по-кратък от една година, предприятието трябва да оповести следната информация като допълнение към отчетния период, за който се отнасят финансовите отчети:

а) причината за използването на по-дълъг или по-кратък отчетен период; и

б) факта, че сравнителните данни за отчета за доходите, промените в собствения капитал, паричните потоци и отнасящите се за тях пояснителни приложения не са изцяло съпоставими.

50. Обикновено финансовите отчети се изготвят последователно за едногодишен период. Поради практически причини обаче някои предприятия предпочитат да се отчитат например за период от 52 седмици. Настоящият стандарт не изключва такава практика, тъй като при нея не е вероятно финансовите отчети да се различават съществено от тези, които биха били изготвени за период от една година.

Баланс

Разграничение текущи/нетекущи

51. Предприятията представят текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи пасиви като отделно класифицирани в баланса в съответствие с параграфи 57—67, освен когато при представяне на база ликвидност се предоставя информация, която е надеждна и по-значима. Когато се прилага това изключение, всички активи и пасиви се представят най-общо по степента на тяхната ликвидност.

52. Независимо от избрания метод на представяне предприятието трябва да оповести сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца, за всеки актив или пасив, който комбинира суми, които се очаква да бъдат възстановени или уредени: а) в рамките на не повече от дванадесет месеца след датата на баланса; и б) повече от дванадесет месеца след датата на баланса.

53. Когато предприятие доставя стоки или услуги в рамките на ясно определим работен цикъл, отделното класифициране в баланса на текущи и нетекущи активи и пасиви осигурява полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които циркулират за продължителен период като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на предприятието. По този начин се разграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл, и задълженията, дължими за уреждане през същия период.

54. За някои предприятия, като финансовите институции, представянето на активите и пасивите във възходящ или низходящ ред по степен на ликвидност предоставя информация, която е надеждна и по-значима, отколкото представянето на база текущи/нетекущи, тъй като те не доставят стоки или услуги в рамките на ясно определим оперативен цикъл.

55. При прилагането на параграф 51 предприятието може да представя някои от своите активи и пасиви, като използва класификацията текущи/нетекущи, а други по реда на ликвидността им, когато това предоставя надеждна и по-значима информация. Потребността от смесена база на представяне може да възникне, когато предприятието има разнообразни дейности.

56. Информацията за очакваните дати на реализация на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено предприятие. МСфО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на датите на падежа на финансовите активи и финансовите пасиви. финансовите активи включват търговски и други вземания, а финансовите пасиви включват търговски и други задължения. Информацията за очакваната дата на възстановяване или уреждане на непарични активи и пасиви като материални запаси и провизии също е полезна, независимо дали активите и пасивите са класифицирани като текущи или нетекущи. Например предприятието следва да оповести размера на материалните запаси, които се очаква да бъдат възстановени за период повече от дванадесет месеца от датата на баланса.

Текущи активи

57. Един актив може да бъде класифициран като текущ, когато отговаря на който и да е от следните критерии:

а) очаква се да бъде реализиран или е държан с цел продажба или употреба в нормалния оперативен цикъл на предприятието;

б) държи се предимно с цел търгуване;

в) очаква се да бъде реализиран в срок от 12 месеца от датата на баланса; или

г) е пари или парични еквиваленти (съгласно определението в МСС 7 Отчети за паричните потоци), освен ако за тях няма ограничение да бъдат разменяни или използвани за уреждане на пасив в продължение на най-малко дванадесет месеца от датата на баланса.

Всички други активи следва да се класифицират като нетекущи.

58. В настоящия стандарт се използва терминът „нетекущ", в който се включват материалните, нематериалните и финансовите активи с дългосрочен характер. Той не забранява използването на алтернативни описания, стига значението им да е ясно.

59. Оперативният цикъл на предприятието е времето между придобиването на материалите, които влизат в процеса на обработка, и тяхното реализиране в пари или парични еквиваленти. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца. Текущите активи включват активи (като материални запаси и търговски вземания), които се продават, употребяват и реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието дори когато не се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца от датата на баланса. Текущите активи включват също активи, държани предимно с цел търгуване (финансовите активи в тази категория се класифицират като държани за търговия в съответствие с МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване) и текущата част на нетекущите финансови активи.

Текущи пасиви

60. Един пасив трябва да се определя като текущ, когато отговаря на който и да е от следните критерии:

а) очаква се да бъде уреден в рамките на нормалния оперативен цикъл на предприятието;

б) държи се предимно с цел търгуване;

в) следва да се уреди в рамките на 12 месеца от датата на баланса; или

г) предприятието няма безусловно право да отсрочва уреждането на пасива за период най-малко дванадесет месеца от датата на баланса.

Всички други пасиви трябва да се класифицират като нетекущи пасиви.

61. Някои текущи задължения, като търговски задължения и начисления към служители и за други оперативни разходи, представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния цикъл на дейността. Такива оперативни статии се класифицират като текущи пасиви дори ако следва да бъдат уредени в срок по-дълъг от 12 месеца от датата на баланса. За класификацията на активите и пасивите на предприятието следва да се прилага един и същ оперативен цикъл на предприятието. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца.

62. Други текущи задължения не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но следва да се уредят в срок от 12 месеца от датата на баланса или се държат предимно с цел търгуване. Например финансови пасиви, класифицирани като държани за търгуване съгласно МСС 39, банков овърдрафт и краткосрочната част на нетекущите финансови пасиви, дължими дивиденти, данъци върху дохода и други нетърговски задължения. Финансовите пасиви, които осигуряват финансирането на оборотния капитал на дългосрочна база (т.е. не са част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на предприятието) и които не следва да бъдат уредени в срок 12 месеца от датата на баланса, са нетекущи задължения и са обект на параграфи 65 и 66.

63. Предприятието класифицира своите финансови пасиви като текущи, когато те следва да се уредят в рамките на дванадесет месеца от датата на баланса, дори ако:

а) първоначалният срок е бил за период по-дълъг от дванадесет месеца; и

б) след датата на баланса и преди финансовите отчети да са одобрени за публикуване е сключено споразумение за рефинансиране или за нов погасителен план на дългосрочна база.

64. Ако предприятието очаква и има право на преценка да рефинансира или да прехвърли напред задължение за най-малко дванадесет месеца след датата на баланса по съществуваща кредитна линия, то следва да класифицира задължението като нетекущо дори ако в противен случай то би било дължимо в по-кратък срок. Когато обаче рефинансирането или прехвърлянето в бъдеще на задължението не е по преценка на ръководството (например няма споразумение за рефинансиране), потенциалът за рефинансиране не се взема предвид и задължението се класифицира като текущо.

65. Когато предприятие наруши поето условие по дългосрочно споразумение на или преди датата на баланса, в резултат на което задължението стане изискуемо, задължението се класифицира като текущо дори ако кредиторът се е съгласил след датата на баланса и преди одобряването на финансовите отчети за публикуване да не изисква плащането като последица от нарушението. Задължението се класифицира като текущо, защото към датата на баланса предприятието няма безусловно право да разсрочи уреждането му за период най-малко дванадесет месеца от датата на баланса.

66. Пасивът обаче се класифицира като нетекущ, ако кредиторът се е съгласил към датата на баланса да предостави гратисен период, приключващ най-малко дванадесет месеца след датата на баланса, в рамките на който предприятието може да изправи нарушението, и през който кредиторът не може да изиска незабавно погасяване.

67. По отношение на кредити, класифицирани като нетекущи, ако между датата на баланса и датата на одобряване на финансовите отчети за публикуване настъпят следните събития, тези събития отговарят на условията за оповестяване като некоригиращи събития в съответствие с МСС 10 Събития след датата на баланса:

а) рефинансиране на дългосрочна база;

б) изправяне на нарушение по дългосрочно кредитно споразумение; и

в) получаване от кредитора на гратисен период за изправяне на нарушението по дългосрочно кредитно споразумение най-малко дванадесет месеца след датата на баланса.

Информация, която следва да се представи в баланса

68. Като минимум в баланса трябва да се съдържат статиите, които представят следните суми, до степента, до която те не са представени в съответствие с параграф 68 А:

а) имоти, машини и съоръжения;

б) инвестиционни имоти;

в) нематериални активи;

г) финансови активи (с изключение на сумите, посочени в букви д), з) и и);

д) инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал;

е) биологични активи;

ж) материални запаси;

з) търговски и други вземания;

и) парични средства и парични еквиваленти; й) търговски и други задължения;

к) провизии;

л) финансови пасиви (с изключение на сумите, посочени в букви й) и к);

м) пасиви и активи за текущи данъци според изискванията на МСС 12 Данъци върху дохода;

н) отсрочени данъчни пасиви и отсрочени данъчни активи според изискванията на МСС 12;

о) малцинствено участие, представено в рамките на собствения капитал; и

п) регистриран капитал и резерви, които могат да бъдат отнесени към притежателите на собствения капитал на предприятието майка.

68А. Балансът трябва да включва също статии, които представят следните суми:

а) сумата на активите, класифицирани като държани за продажба, и активите, включени в групи за освобождаване, класифицирани като държани за продажба в съответствие с МСфО 5 Нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности; и

б) пасивите, включени в групи за продажба, класифицирани като държани за продажба в съответствие с МСфО 5.

69. Допълнителни статии, групи и междинни сборове се представят в баланса, когато такова представяне е важно за разбирането на финансовото състояние на предприятието.

70. Когато предприятието представя текущи и нетекущи активи и текущи и нетекущи пасиви като отделни класификации в баланса, то не трябва да класифицира отсрочените данъчни активи (пасиви) като текущи активи (пасиви).

71. Настоящият стандарт не посочва определен ред или формат за представянето на статиите. Параграф 68 предоставя само списък на статиите, които се различават по характер и функция до такава степен, че е уместно да бъдат представени отделно в баланса. Освен това:

а) статии се добавят, когато размерът, характерът или функцията на статията или обобщението на сходни статии са такива, че отделното й представяне е важно за разбирането на финансовото състояние на предприятието; и

б) използваните описания и последователността на статиите или обобщението на сходни статии могат да бъдат променени в зависимост от особеностите на предприятието и неговите операции, за да се осигури информацията, важна за разбирането на финансовото състояние на предприятието. Например една финансова институция може да измени горните описания, за да предостави информация, която е важна за нейната дейност.

72. Преценката дали допълнителните статии следва да се представят отделно се базира на оценката на:

а) естеството и ликвидността на активите;

б) тяхната функция в предприятието; и

в) сумата, характера и срочността на задълженията.

73. Използването на различни оценки за различни класове активи подсказва, че те се различават по характер или функция и следователно те трябва да се представят като отделни статии. Например определени класове имоти, машини и съоръжения могат да бъдат отчетени по цена на придобиване или преоценена стойност в съответствие с изискванията на МСС 16 Имоти, машини и съоръжения.

Информация, която може да се представи или в баланса, или в пояснителните приложения

74. Предприятието следва да оповести или в баланса, или в пояснителните приложения към него допълнителни субкласификации на представените балансови статии, класифицирани по подходящ за дейността на предприятието начин.

75. Детайлите, описани в допълнителната класификация, зависят от изискванията на МСФО и от размера, характера и функциите на включените статии. Факторите, описани в параграф 72, също се използват при определянето на базата за допълнителна класификация. Оповестяванията варират за всяка статия, например:

а) позициите „имоти, машини и съоръжения" се разделят по групи в съответствие с МСС 16;

б) вземанията се разделят на вземания от търговски клиенти, вземания от свързани лица, авансови плащания и други суми;

в) материалните запаси се класифицират допълнително в съответствие с изискванията на МСС 2 Материални запаси като стоки, суровини и материали, незавършено производство и продукция;

г) провизиите се разделят на провизии за доходи на наети лица и други статии; и

д) собственият капитал и резервите се разделят в различни класове, като внесеният капитал, премийният резерв и другите резерви се показват отделно.

76. Предприятието трябва да оповести следната информация или в баланса, или в пояснителните приложения към него:

а) за всеки клас дялов/акционерен капитал:

i) броя на оторизираните акции;

ii) броя на емитираните и напълно платени акции, както и на тези, които са емитирани, но не са платени напълно;

iii) номиналната стойност на една акция или че акциите са без номинална стойност;

iv) равнение на броя на държаните от акционерите акции към началото и края на годината;

v) правата, преференциите и ограниченията, присъщи на съответния клас, включително ограниченията при разпределението на дивидентите и обратното плащане на капитала;

vi) акциите на предприятието, държани от самото предприятие или от дъщерни или асоциирани предприятия; и

vii) акциите, запазени за издаване под опция или по договори за продажба, включително условията и сумите; и

б) описание на характера и целта на всеки резерв в рамките на собствения капитал.

77. Предприятие без дялов капитал, като например събирателно дружество или тръст, следва да оповести информация, която е еквивалентна на изискваната в параграф 76, буква а), като покаже движението за периода на всяка категория капиталови дялове, както и правата, преференциите и ограниченията за всяка от тези категории.

Отчет за доходите

Печалба или загуба за периода

78. Всички приходни и разходни статии, признати за периода, следва да се включат в печалба или загуба, освен ако стандарт или разяснение изискват друго.

79. Обикновено всички приходни и разходни статии, признати за периода, се включват в печалба или загуба. Това включва ефектите от промените в счетоводните приблизителни оценки. Може обаче да съществуват обстоятелства, когато конкретни статии може да бъдат изключени от печалба или загуба за текущия период. МСС 8 определя две такива обстоятелства: корекция на грешки и ефект от промени в счетоводната политика.

80. Други стандарти разглеждат статиите, които може да отговарят на определенията за приходи и разходи в Общите положения, но обикновено се изключват от печалбата или загубата. Примерите включват преоценъчни резерви (вж. МСС 16), конкретни положителни и отрицателни разлики при превалутиране на чуждестранна дейност (вж. МСС 21) и печалби и загуби от преоценка на налични за продажба финансови активи (вж. МСС 39)

Информация, която следва да се представи в отчета за доходите

81. Като минимум отчетът за доходите трябва да включва статиите, които представляват следните суми:

а) приходи;

б) разходи за финансиране;

в) дял от печалбите или загубите на асоциирани и съвместни предприятия, отчетен по метода на собствения капитал;

г) разходи за данъци;

д) една-единствена сума, съставляваща сумата от: i) печалбата или загубата след данъчно облагане на преустановени дейности, и ii) печалбата или загубата след данъчно облагане, призната при оценка на справедливата стойност минус разходите за продажба или при освобождаване от активите или групи за освобождаване, съдържащи преустановени дейности; и

е) печалба или загуба.

82. Следните позиции трябва да се оповестят в отчета за доходите като разпределения на печалбата или загубата за периода:

а) печалба или загуба, отнасяща се до малцинственото участие; и

б) печалба или загуба, отнасяща се до притежателите на собствения капитал на предприятието майка.

83. В отчета за доходите следва да се представят допълнителни статии, заглавия на групи и междинни сборове, когато такова представяне е уместно за разбирането на финансовите резултати на предприятието.

84. Тъй като ефектите от различните дейности, операции и събития в предприятието се различават по честота, потенциал за печалба или загуба и предсказуемост, оповестяването на елементите на дейността улеснява разбирането на резултатите от тази дейност и разработването на прогнози на бъдещите резултати. В отчета за доходите се представят допълнителни статии, използват се описания и се правят промени в поредността на статиите, когато това е необходимо, за да се обяснят елементите на дейността. факторите, които трябва да се вземат предвид, включват същественост, характер и функция на различните компоненти на приходите и разходите. Например една финансова институция може да измени горните описания, за да предостави информация, която е важна за дейността на финансовите институции. Приходите и разходите не се компенсират, докато не се постигнат критериите, посочени в параграф 32.

85. Предприятието не може да представя каквито и да е приходни и разходни статии като извънредни позиции нито в отчета за доходите, нито в пояснителните приложения.

Информация, която може да се представи или в отчета за доходите, или в пояснителните приложения

86. Когато приходните или разходните позиции са съществени, техният характер и суми се оповестяват отделно.

87. Обстоятелствата, които могат да породят необходимост от отделно оповестяване на приходните и разходните позиции, включват:

а) намаление на стойността на материалните запаси до реализируемата им стойност или на имоти, машини и съоръжения да възстановимата стойност, както и обратно възстановяване на такива намаления на стойността;

б) преструктуриране на дейностите на предприятието и обратно възстановяване на провизиите за разходите за преструктурирането;

в) освобождаване от имоти, машини и съоръжения;

г) освобождаване от инвестиции;

д) преустановяване на дейности;

е) уреждане на съдебни дела; и

ж) други обратно възстановени провизии.

88. Предприятието следва да представи анализ на разходите, използвайки класификация, която се основава или на естеството на разходите, или на тяхната функция в рамките на предприятието, което от двете предоставя надеждна и по-значима информация.

89. Предприятията се насърчават да представят анализа по параграф 88 в отчета за доходите.

90. Разходните статии се класифицират допълнително, с цел да се посочи обхватът на компонентите на финансовите резултати от дейността, които може да се различават по отношение на честота, потенциал за печалба или загуба и предвидимост. Тази информация се предоставя по един от възможните два начина.

91. Първият анализ на разходите е по метода същност на разходите. Разходите се обобщават в отчета за доходите според същността им (например амортизации, разходи за материали, транспортни разходи, разходи за персонала, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални групи. Пример за класификация съгласно метода същност на разходите:

92. Вторият начин на анализ е познат като метод на разходи по функционално предназначение или „себестойност на продажбите" и при него разходите се групират според тяхната функция като част от себестойността на продажбите, разходите за продажба или административната дейност. Като минимум предприятието оповестява себестойността на продажбите си по този метод отделно от другите разходи. Този метод осигурява по-значима информация на потребителите, отколкото класифицирането по същност на разходите, но преразпределянето на разходите по функции може да изисква произволни разпределения и предполага значителна субективна преценка. Пример за класификация по метода на функционалното предназначение на разходите е даден по-долу:

93. Предприятията, които класифицират разходите си по функционално предназначение, следва да оповестяват допълнителна информация за същността на разходите, включително амортизационните разходи и разходите за персонала.

94. Изборът между метода на функционално предназначение на разходите и метода същност на разходите зависи както от историческите и отрасловите фактори, така и от характера на предприятието. И двата метода осигуряват индикация за онези разходи, за които се очаква да варират пряко или косвено спрямо равнището на продажбите или производството на предприятието. Тъй като всеки от двата начина на представяне има своите предимства за различните видове предприятия, настоящият стандарт изисква ръководството да избере начина, който ще осигури

най-значимо и надеждно представяне. Все пак тъй като информацията за същността на разходите на предприятието е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, когато се използва класификацията по функционално предназначение на разходите, се изисква допълнителното оповестяване. В параграф 93 терминът „разходи за персонала" има същото значение, както в МСС 19 Доходи на наети лица.

95. Предприятието следва да оповести или в отчета за доходите, или в отчета за промените в собствения капитал, или в пояснителните приложения сумата на дивидентите, признати като разпределения към притежателите на акционерен капитал за периода и съответната сума на акция.

Отчет за промените в собствения капитал

96. Предприятието представя отчет за промените в собствения капитал, в който се показва:

а) печалбата или загубата за периода;

б) всеки приход или разход за периода, който съгласно изискванията на друг стандарт или разяснение се признава директно в собствения капитал, както и общата сума на тези статии; и

в) обща сума на приходите и разходите за периода (изчислени като сбор от а) и б), като общите суми, отнасящи се към притежателите на собствения капитал на предприятието майка и към миноритарните собственици, се показват поотделно; и

г) за всеки компонент на собствения капитал ефектите от измененията в счетоводната политика и корекциите на грешки съгласно МСС 8.

Отчетът за промените в собствения капитал, който съдържа само тези статии, се нарича отчет за признатите приходи и разходи.

97. Освен това предприятието следва да представи или в отчета за измененията в собствения капитал, или в пояснителните приложения към него:

а) сумите на операциите със собствениците на капитала, действащи в качеството си на притежатели на собствения капитал, като представи поотделно разпределението между собствениците;

б) салдото на неразпределената печалба (т.е. натрупаната печалба или загуба) в началото на периода и към датата на баланса и движенията за периода; и

в) изравняване на балансовата стойност на всеки клас от внесения капитал и всички резерви в началото и в края на периода, като всяка промяна се оповестява отделно.

98. Измененията в собствения капитал на предприятието между датите на два баланса отразяват увеличението или намалението в неговите нетни активи през периода. Освен промените в резултат от операции със собствениците, действащи в качеството си на притежатели на собствения капитал (като увеличения на капитала, обратно придобиване на собствени капиталови инструменти на предприятието и плащане на дивиденти), цялостното изменение в собствения капитал през периода представя общата сума на приходите и разходите, включително печалби или загуби, генерирани от дейността на предприятието през този период (независимо дали тези приходни или разходни позиции са признати като печалба или загуба или директно като промени в собствения капитал).

99. Настоящият стандарт изисква всички приходни и разходни статии, признати през периода, да бъдат включени в определянето на печалбата или загубата, освен ако друг МСС или разяснение изисква друго третиране. Други МСС изискват някои печалби и загуби (като увеличение или намаление от преоценка и определени разлики от валутни операции, печалби и загуби от преоценка на налични за продажба финансови активи и съответните суми на текущи данъци и отсрочени данъци) да се признават директно като изменения на собствения капитал. Тъй като при оценката на измененията във финансовото състояние на предприятието между две дати на баланса е важно да се вземат предвид всички приходи и разходи, настоящият стандарт изисква представянето на отчет за измененията в собствения капитал, който да отразява общата сума на приходите и разходите на предприятието, включително на онези, които се признават директно в собствения капитал.

100. МСС 8 изисква корекции със задна дата за отразяване на промени в счетоводната политика до степента, до която е практически уместно, освен когато преходните разпоредби на друг МСС или разяснение изискват друго. МСС 8 изисква също преработването за отразяване на грешки да се прави с обратна сила, доколкото е практически уместно. Корекциите със задна дата и преработването с обратна сила се правят в салдото на неразпределената печалба, освен когато МСС или разяснение изискват ретроспективна корекция на друг компонент на собствения капитал. Параграф 96, буква г) изисква оповестяване в отчета за промените в собствения капитал на общия размер на корекциите във всеки компонент на собствения капитал, явяващ се поотделно в резултат от промени в счетоводната политика и от корекции на грешки. Тези корекции се оповестяват за всеки предходен период и начало на период.

101. Изискванията по параграфи 96 и 97 могат да се спазят по няколко начина. Един пример е колонният формат, при който се осъществява равнение на началните и крайните салда за всеки елемент от собствения капитал. Алтернативна възможност е да се представят само статиите, посочени в параграф 96, в отчета за измененията на собствения капитал. При този подход статиите, описани в параграф 97, се представят в пояснителните приложения.

Отчет за паричните потоци

102. Информацията за паричните потоци предоставя на потребителите база за оценка на способността на предприятието да генерира пари и парични еквиваленти, както и на потребностите на предприятието да оползотвори тези парични потоци. МСС 7 определя изисквания за представянето на паричните потоци и свързаните с тях оповестявания.

Пояснителни приложения

Структура

103. Пояснителните приложения към финансовите отчети трябва да:

а) представят информация за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, приложени в съответствие с параграфи 108—115;

б) оповестяват информацията, изисквана от МСфО, която не е представена в баланса, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал или отчета за паричните потоци; и

в) предоставят допълнителна информация, която не е представена в самия баланс, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал или отчета за паричните потоци, но е важна за разбирането на всеки от тях.

104. Пояснителните приложения към финансовите отчети, доколкото е практически уместно, трябва да бъдат представени по систематичен начин. За всяка позиция в баланса, отчета за доходите, отчета за промените в собствения капитал и отчета за паричните потоци трябва да има препратка към съответната информация, представена в пояснителните приложения.

105. Пояснителните приложения обикновено се представят в следния ред, който допринася за по-доброто разбиране на финансовите отчети и сравняването им с отчетите на други предприятия:

а) декларация за съответствие с МСфО (вж. параграф 14);

б) обобщение на прилаганите значителни счетоводни политики (вж. параграф 108);

в) подкрепяща информация за представените във всеки финансов отчет статии по реда, по който са представени всяка статия и всеки финансов отчет; и

г) други оповестявания, включително:

i) условни пасиви (вж. МСС 37) и непризнати договорни ангажименти; и

ii) нефинансови оповестявания, например цели и политика на управлението на финансовия риск на предприятието (вж. МСС 7).

106. В някои случаи може да бъде необходимо или желателно редът на представяне на специфични статии да бъде променен в пояснителните приложения. Например информацията за промени в справедливата стойност, признати като печалба или загуба, може да се комбинира с информацията за падежите на финансови инструменти, въпреки че първите се отнасят до отчета за доходите, а вторите се отнасят до баланса. Независимо от това остава изискването за систематична структура на пояснителните приложения, доколкото това е практически възможно.

107. Пояснителните приложения, предоставящи информация за базата, на която са изготвени финансовите отчети и специфичните счетоводни политики, може да се представят като отделен елемент на финансовите отчети.

Оповестяване на счетоводната политика

108. Предприятието следва да оповести в обобщението на значителните счетоводни политики следното:

а) базата(ите) за оценяване, използвана(и) при изготвянето на финансовите отчети; и

б) други използвани счетоводни политики, които са значими за правилното разбиране на финансовите отчети.

109. За потребителите е важно да бъдат информирани за използваната(ите) във финансовите отчети база(и) за оценяване (напр. историческа цена, текуща стойност, нетна реализируема стойност, справедлива стойност или възстановима стойност), тъй като базата, на която се изготвят финансовите отчети, оказва значително влияние върху техния анализ. Когато във финансовите отчети се използва повече от една оценъчна база, например когато определени групи активи се преоценяват, е достатъчно да се даде индикация за отделните категории активи и пасиви, към които е приложена всяка база за оценяване.

110. При вземането на решение дали да се оповести конкретна счетоводна политика ръководството преценява дали оповестяването ще подпомогне потребителите в разбирането на начина, по който операциите, други събития и условия са отразени в отчетените резултати от дейността и финансовото състояние. Оповестяването на конкретни счетоводни политики е особено полезно за потребителите, когато тези политики са избрани от алтернативите, позволени в стандартите и разясненията. Пример за това е оповестяване дали дадено предприятие признава своето участие в съвместно контролирано предприятие, като използва пропорционална консолидация или метода на собствения капитал (вж. МСС 31 Дялове в съвместни предприятия). Някои стандарти имат специфично изискване за оповестяване на конкретни счетоводни политики, включително избора, направен от ръководството между различните разрешени политики. Например МСС 16 изисква оповестяване на базите за оценка, използвани за категориите имоти, машини и съоръжения. МСС 32 Разходи за заеми изисква оповестяване дали разходите за заеми са признати непосредствено като разход, или са капитализирани като част от стойността на отговарящите на условията активи.

111. Всяко предприятие преценява самостоятелно същността на своите операции и политиките, които потребителят би очаквал да бъдат оповестени за този тип предприятие. Например от всички предприятия от частния сектор би се очаквало да оповестяват счетоводната политика за данъците върху дохода, включително отсрочените данъци и данъчните активи. Когато предприятието има съществени чуждестранни дейности или операции в чужда валута, се очаква то да оповести счетоводните политики за признаване на печалбата или загубата от сделки с чужда валута и хеджирането на тази печалба или загуба. При бизнес комбинации се оповестява политиката, използвана за определяне на репутацията и малцинственото участие.

112. Една счетоводна политика може да бъде от съществено значение поради характера на дейността на предприятието, дори когато сумите, представени за текущия и предходните периоди, не са съществени. Освен това е подходящо да се оповести и счетоводната политика, която не е покрита от съществуващите МСФО, но е избрана и прилагана в съответствие с МСС 8.

113. Предприятието следва да оповести в обобщението на значителните счетоводни политики или в други пояснителни приложения преценките, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки (вж. параграф 116), които ръководството е направило в процеса на прилагане на счетоводните политики на предприятието, които имат най-значителен ефект върху признатите във финансовите отчети суми.

114. В процеса на прилагане на счетоводните политики на предприятието ръководството прави различни преценки, отделно от тези, свързани с приблизителните оценки, които могат значително да повлияят на сумите, признати във финансовите отчети. Например ръководството прави преценки при определянето на следното:

а) дали финансовите активи са инвестиции, държани до падеж;

б) кога по същество всички значителни рискове и изгоди от собствеността на финансовите активи и лизинговите активи са прехвърлени на други предприятия;

в) дали по същество конкретни продажби на стоки представляват договорености за финансиране и следователно не пораждат приходи; и

г) дали съдържанието на отношението между предприятието и предприятие със специално предназначение показва, че предприятието със специално предназначение се контролира от предприятието.

115. Някои от оповестяванията, давани в съответствие с параграф 113, се изискват и от други стандарти. Например МСС 27 изисква предприятието да оповести причините, поради които участието в собствеността на предприятието не представлява контрол по отношение на предприятието, в което е инвестирано и което не е дъщерно, макар повече от половината му гласове или потенциални гласове да са притежавани директно или индиректно чрез дъщерни предприятия. МСС 40 изисква оповестяване на критериите, разработени от предприятието за разграничаване на инвестиционни имоти от имоти, използвани за собствени цели, и от имоти, държани за продажба в нормалния ход на дейността, когато класификацията на имотите е затруднена.

Ключови източници на несигурност на счетоводните приблизителни оценки

116. Предприятието следва да оповести в пояснителните приложения информация за ключовите предположения относно бъдещето и други ключови източници на несигурност относно приблизителните оценки към датата на баланса, за които има сериозен риск да доведат до съществени корекции в балансовите суми на активите и пасивите в рамките на следващата финансова година. По отношение на тези активи и пасиви пояснителните приложения трябва да съдържат подробности за:

а) тяхното естество; и

б) тяхната балансова сума към датата на баланса.

117. Определянето на балансовите суми на някои активи и пасиви изисква приблизителна оценка на ефектите от несигурни бъдещи събития върху тези активи и пасиви към датата на баланса. Например при отсъствие на наскоро наблюдавани пазарни цени, използвани за оценка на следните активи и пасиви, са необходими приблизителни оценки, ориентирани към бъдещето, за измерване на възстановимата сума на групи имоти, машини и съоръжения, ефектът от технологично остаряване върху материалните запаси, провизии — предмет на бъдещ изход от съдебен спор в ход, и дългосрочни задължения към наети лица, като пенсионни задължения. Тези приблизителни оценки са свързани с предположения за такива позиции, като корекция за риск на паричните потоци или използван процент на дисконтиране, бъдещи промени в заплатите и бъдещи промени на цените, засягащи други разходи.

118. Ключовите предположения и други ключови източници на несигурност, оповестени в съответствие с параграф 116, се отнасят към приблизителните оценки, които изискват най-трудните, субективни и комплексни преценки на ръководството. Колкото повече се увеличава броят на променливите и предположенията, засягащи възможно бъдещо разрешаване на несигурността, толкова по-субективни и комплексни стават тези преценки и потенциалът за последваща съществена корекция на балансовите суми на активите и пасивите обикновено се увеличава съответно.

119. Оповестяванията по параграф 116 не са задължителни за активи и пасиви със значителен риск техните балансови суми да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, ако към датата на баланса те са оценени по справедлива стойност въз основа на наскоро наблюдавани пазарни цени (техните справедливи стойности може да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, но тези промени няма да са породени от предположения или други източници на несигурност на оценките към датата на баланса).

120. Оповестяванията по параграф 116 се представят по начин, който помага на потребителите на финансовите отчети да разберат преценките, направени от ръководството относно бъдещето и относно други ключови източници на несигурност на оценките. Характерът и степента на предоставената информация варират според характера на предположенията и други обстоятелства. Примери за типове правени оповестявания са:

а) характер на предположението или друга несигурност на оценките;

б) чувствителност на балансовите суми към методите, предположенията и приблизителните оценки, стоящи в основата на техните изчисления, включително причините за тази чувствителност;

в) очакваното разрешаване на несигурността и обхватът на приемливо възможните последици в рамките на следващата финансова година по отношение на балансовите суми на съответните активи и пасиви; и

г) обяснения на направени промени в минали предположения, отнасящи се до тези активи и пасиви, ако несигурността остава неотстранена.

121. Не е необходимо да се оповестява бюджетна информация или прогнози при оповестяванията, правени съгласно параграф 116.

122. Когато е практически невъзможно да се оповести степента на възможните ефекти на дадено ключово предположение или друг ключов източник на несигурност на приблизителните оценки към датата на баланса, предприятието оповестява, че е възможно, въз основа на съществуващите данни, последици през следващата финансова година, различни от предположенията, да изискват съществена корекция на балансовата сума на засегнатия актив или пасив. Във всички случаи предприятието оповестява характера и балансовата сума на конкретния актив или пасив (или група активи или пасиви), засегнати от предположението.

123. Оповестяването по параграф 113 на конкретни преценки, направени от ръководството в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието, не се отнася до оповестяванията на ключови източници на несигурност на оценките по параграф 116.

124. Оповестяването на някои ключови предположения, които в противен случай биха били изисквани в съответствие с параграф 116, се изисква от други стандарти. Например МСС 37 изисква оповестяване при определени обстоятелства на основни предположения, отнасящи се до бъдещи събития, засягащи групи провизии. МСС 7 изисква оповестяване на значителни предположения, прилагани при оценката на справедливата стойност на финансови активи и финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност. МСС 16 изисква оповестяване на значителни предположения, прилагани при оценката на справедливите стойности на преоценени позиции на имоти, машини и съоръжения.

Капитал

124А. Предприятието следва да оповестява информация, която дава възможност на потребителите на финансовите отчети да оценят неговите цели, политики и процеси за управление на капитала.

124Б. За да спази изискванията на параграф 124А, предприятието оповестява следното:

а) Качествена информация относно целите, политиките и процесите за управление на капитала, включително (но без да се ограничава до):

i) описание на това, какво управлява като капитал;

ii) когато предприятието подлежи на външно наложени изисквания за капитала, характера на тези изисквания и как тези изисквания са включени в управлението на капитала; и

iii) как постига целите си за управление на капитала.

б) Обобщени количествени данни за това, какво управлява като капитал. Някои предприятия приемат някои финансови пасиви (напр. някои форми на подчинен дълг) като част от капитала. Други предприятия приемат капитала като изключващ някои компоненти на собствения капитал (напр. компоненти, породени от хеджиране на парични потоци).

в) Всички промени по буква а) или б) от предходния период.

г) Дали през периода предприятието е спазвало външно наложени изисквания за капитала, на които подлежи.

д) Когато предприятието не е спазвало такива външно наложени изисквания за капитала — последиците от такова неспазване.

Предприятието базира такива оповестявания на информацията, предоставяна вътрешно на ключовия управленски персонал.

124В. Предприятието може да управлява капитала по редица начини и да бъде предмет на различни изисквания за капитала. Например даден конгломерат може да включва предприятия, които извършват застрахователна и банкова дейност, и тези предприятия може да функционират в различни юрисдикции. Когато обобщеното оповестяване на изискванията по отношение на капитала и начина на неговото управление не би предоставило полезна информация или би изкривило разбирането на капиталовите ресурси на предприятието от потребителя на финансовите отчети, предприятието следва да оповести отделно информацията за всяко капиталово изискване, което се прилага към него.

Други оповестявания

125. Предприятието следва да оповести в пояснителните приложения:

а) сумата на дивидентите, предложени или декларирани преди одобряване на финансовите отчети за публикуване, но непризнати като разпределение към притежателите на собствения капитал през периода, и съответната сума на дял/акция; и

б) сумата на непризнатите кумулативни привилегировани дивиденти.

126. Предприятието следва да оповести следната информация, ако тя не е оповестена никъде другаде в публикуваната с финансовите отчети информация:

а) седалище и правен статут на предприятието, държава на регистрация и адрес на управление (или основно място на дейност, ако е различно от адреса на управление);

б) описание на характера на дейността на предприятието и неговите основни дейности; и

в) наименование на предприятието майка и на крайното предприятие майка от групата.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

127. Предприятието трябва да прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2005 г. По-ранното му прилагане се насърчава. Ако предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то следва да оповести този факт.

127А. Предприятието прилага изменението на параграф 96 за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. Ако предприятието прилага измененията в МСС 19 Доходи на наети лица — актюерски печалби и загуби, групови планове и оповестяване за по-ранен период, посоченото изменение следва да се прилага за този по-ранен период.

127Б. Предприятието прилага измененията на параграфи 124А—124В за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2007 г. По-ранното им прилагане се насърчава.

ОТТЕГЛЯНЕ НА МСС 1 (ПРЕРАБОТЕН ПРЕЗ 1997 Г.)

128. Настоящият стандарт заменя МСС 1 Представяне на финансови отчети, преработен през 1997 г.