Статия
данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне на краткосрочен заем от местно юридическо лице на чуждестранно юридическо лице

ЗКПО, чл. 16;
ДР на ЗКПО, § 1 , т. 32.

Относно: данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне на краткосрочен заем от местно юридическо лице на чуждестранно юридическо лице


Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Д-194/28.09.2011 г., сте посочили, че между ".........." ООД и американска фирма (......... - САЩ) е сключен търговски договор за ексклузивни дистрибуторски права на продуктите, които произвежда българското дружество. Двете юридически лица нямат общи собственици и управители.
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Как се определя и начислява лихва в случай, че българското дружество дава на американската фирма краткосрочен заем за период от 6 месеца до 1 година?
2. Какви данъци дължи българското дружество в този случай?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
В запитването е посочено, че двете юридически лица нямат общи собственици и управители, но не е уточнено дали те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, където е определено, че свързани лица са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Поради това отговорът на поставените от Вас въпроси ще се базира на хипотезата, че местното и чуждестранното дружество не са свързани лица.
В разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКПО е регламентирано, че за отклонение от данъчно облагане се смята и:
* договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;
* получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.
Необходимо е да се отбележи, че посочените случаи са приравнени на отклонение от облагане (фикции), макар и по същността си да не попадат в общата логика на отклонението, а по-скоро целят да предотвратят укриване на доходи или приходи.
От цитираната разпоредба следва, че в описания от Вас случай на предоставяне на краткосрочен заем от българско юридическо лице на юридическо лице от САЩ при условие, че в договора не е определен пазарен лихвен процент, такъв следва да бъде определен за данъчни цели по силата на чл. 16 от ЗКПО. Това е така, защото предотвратяването на отклонението от данъчно облагане се изразява в определяне на резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от облагане.
Определение за пазарна лихва е дадено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок за предоставянето им, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
Както е видно първото изречение от цитираното определение презюмира, че когато сделката е между лица, които не са свързани, то определената лихва би следвало да се смята за пазарна. Независимо от това тъй като разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО се прилага и по отношение на сделки между несвързани лица, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, в тази хипотеза данъчната основа следва да бъде определена без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а трябва да се вземе под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Така например, ако по заема между българското и чуждестранното юридическо лице не е уговорена лихва, това ще се счита за отклонение от данъчно облагане, защото такава търговска практика не е обичайна. В този и в подобни случаи за данъчни цели следва да бъде определена пазарна лихва в съответствие с определението по § 1, т. 32 от ЗКПО.
По отношение на въпроса за дължимите от българското дружество данъци във връзка с отпуснатия краткосрочен заем приложение намират разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи определяне на данъчен финансов резултат и облагане с корпоративен данък.
В контекста на гореизложеното определянето на данъчния финансов резултат е възможно да бъде извършено по следните начини:
1. В случай, че в договора за заем е определен пазарен лихвен процент, счетоводно отчетените от българското дружество приходи от лихви ще бъдат признати за данъчни цели и съответно ще участват в непроменен размер при определяне на данъчния финансов резултат;
2. В случай, че в договора за заем е определен лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва, при определяне на данъчния финансов резултат следва да се извършат необходимите корекции на счетоводния финансов резултат съгласно чл. 16 от ЗКПО.

LAN_306Сайт за счетоводство, данъци и осигуряване


Време за изпълнение:0.0287 сек.,0.0056 от тях за заявки.БД заявки:15. Сървър памет:1,782kb