Статия
удостоверяване на регистрация за данъчни цели на чуждестранни лица по отношение прилагането на чл. 200а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКПО

Изх. № 24-34-8
Дата: 05.10.2011 год.

ЗКПО, чл. 200а;
ДОПК, чл. 5;
ДОПК, чл. 12;
ДОПК, чл. 37, ал. 2;
ДОПК, чл. 55, ал. 2.


Относно: удостоверяване на регистрация за данъчни цели на чуждестранни лица по отношение прилагането на чл. 200а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКПО

Във Ваше писмо, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-34-8/10.01.2011 г., поставяте въпроси, свързани с прилагането на чл. 200а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКПО и по-конкретно:
1. По какъв начин и пред кого ще се удостоверяват обстоятелствата, посочени в чл. 200а, ал. 1 и ал. 4, т. 2 от ЗКПО?
2. Какви документи ще се признават за прилагането на по-ниската данъчна ставка, на какъв език следва да бъдат издадени, необходим ли е легализиран превод, трябва ли да бъдат в оригинал или е достатъчно да бъдат заверени копия, в какъв срок следва да бъдат предоставени - преди плащането на дохода или в определен срок след изплащането му?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
В чл. 200а от ЗКПО е постановено, че данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени определени условия, посочени в 1 от същата разпоредба, както следва: притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз; местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
В чл. 200а, ал. 4 от ЗКПО са пояснени изискванията по ал. 1 като са посочени условията, при изпълнението на които едно чуждестранно юридическо лице се смята за чуждестранно юридическо лице от държава-членка на Европейския съюз, условията за свързаност между платеца и получателя на дохода, както и кога се счита, че чуждестранното юридическо лице е притежател на дохода.
По отношение на статута на чуждестранното юридическо лице - получател на дохода в разпоредбата на чл. 200а, ал. 4, т. 1 е посочено, че чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:
а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5;
б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;
Видно от така формулираните условия и по-конкретно тези по б. "б" и "в", чуждестранното юридическо лице следва да се снабди с документ, издаден от данъчната администрация на съответната държава-членка. Този документ следва да бъде представен на платеца на дохода в качеството му на задължено лице съгласно чл. 14, т. 2 от ДОПК в срока за внасяне на данъка при източника съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО.
На основание чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 5 от ДОПК органът по приходите има право да изисква от задълженото лице всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство. Това означава, че задълженото лице - платец на дохода е длъжно да представи при поискване на органа по приходите документи, удостоверяващи основанието за прилагане на по-ниската данъчна ставка по чл. 200а от ЗКПО, валидни към датата на която е възникнало задължението за удържане на данъка при източника. В този смисъл и доколкото в ЗКПО не са налице специални изисквания, за доказване на условието по чл. 200а, ал. 4, т. 2 от ЗКПО за свързаност между платеца и получателя на дохода, е необходимо да бъдат представени документи, включително извлечения от публични регистри, които могат да се приемат за годни доказателства в тази посока.
По силата на чл. 55, ал. 1 от ДОПК при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта (чл. 55, ал. 2 от ДОПК).

LAN_306Сайт за счетоводство, данъци и осигуряване


Време за изпълнение:0.0256 сек.,0.0052 от тях за заявки.БД заявки:15. Сървър памет:1,765kb