Въпрос
Работните заплати в дружество се изчисляват при сумирано работно време.Как да попълня Декларация 1и кога трябва да подам коригиращи Декларации 1.
НАРЕДБА № Н-8 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, СРОКОВЕТЕ, НАЧИНА И РЕДА ЗА ПОДАВАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ
Кодекс на труда:
Указание на МТСП по въпроса за сумираното итчитане на работното време:
Надяваме се тези текстове да ви помогнат да се ориентирате.
LAN_306Сайт за счетоводство, данъци и осигуряване
Работните заплати в дружество се изчисляват при сумирано работно време.Как да попълня Декларация 1и кога трябва да подам коригиращи Декларации 1.
НАРЕДБА № Н-8 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, СРОКОВЕТЕ, НАЧИНА И РЕДА ЗА ПОДАВАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ
Вид осигурен - - 16 - за лица, работещи при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец;
Забележка. Когато в т. 12 "Вид осигурен" е попълнен код 16, в т. 16 се попълва 20000. След изтичане на периода на сумираното отчитане на работното време се подава нова декларация, като в т. 1 "Код корекция" се попълва "К". В позиции 1, 2, 3, 4 и 5 на т. 16 се попълват преизчислените работни дни в осигуряване за всеки месец. Когато в т. 12 "Вид осигурен" е попълнен код 85, т. 16 не се попълва.
Забележка. Когато в т. 12 "Вид осигурен" е попълнен код 16, в т. 16 се попълва 20000. След изтичане на периода на сумираното отчитане на работното време се подава нова декларация, като в т. 1 "Код корекция" се попълва "К". В позиции 1, 2, 3, 4 и 5 на т. 16 се попълват преизчислените работни дни в осигуряване за всеки месец. Когато в т. 12 "Вид осигурен" е попълнен код 85, т. 16 не се попълва.
Кодекс на труда:
Отчитане на работното време
Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
Указание на МТСП по въпроса за сумираното итчитане на работното време:
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време.
В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал. 4 КТ).
Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения, съгласно която при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, работодателят отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие - пред инспекцията по труда.
Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ в края на отчетния период именно поради възможността балансът на работното време и свободното време да се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно, през отделен месец продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода да не се превишава нормата работно време. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага.
В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал. 4 КТ).
Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения, съгласно която при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване на работното време, работодателят отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие - пред инспекцията по труда.
Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ в края на отчетния период именно поради възможността балансът на работното време и свободното време да се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно, през отделен месец продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода да не се превишава нормата работно време. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага.
Надяваме се тези текстове да ви помогнат да се ориентирате.
LAN_306Сайт за счетоводство, данъци и осигуряване