http://www.account-bg.info/balansi/

Каталог Избрано от системата Въпроси и отговори на НАП

Статия
Назад към списъка  Версия за печат  Изпрати на приятел
Определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета

Относно: определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета


От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72).
С Регламент № 883/2004 (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координиране на системите за социална сигурност на държавите–членки, докато в Регламент № 987/2009 (регламент по прилагане) се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.
Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.

I. Цел и предназначение
Целта и предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 са аналогични с тези на Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72.
Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 не е да хармонизират, а да синхронизират системите за социална сигурност на държавите–членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) специфичните национални законодателства на държавите–членки в трансгранична ситуация.
Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
С Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се въвежда модернизиране и опростяване на правилата за координация на системите за социална сигурност, утвърждаване на принципа за само едно приложимо законодателство, временно прилагане на законодателство, засилване ролята на административното сътрудничество и поетапно преминаване към електронен обмен на данни между институциите с оглед гарантиране правата на гражданите на ЕС за които се прилагат регламентите.

II. Материален, териториален и персонален обхват
Материалния обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство и Споразумението с Конфедерация Швейцария относно свободното движение държавите–членки продължават да прилагат Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72 с Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария (основание чл. 90(1)(в) от Регламент № 883/2004 и чл. 96(1)(в) от Регламент № 987/2009).
В сравнение с Регламент № 1408/71 персоналния обхват на Регламент № 883/2004 е разширен и спрямо икономически неактивни лица (лица, които не са заети/самостоятелно заети). Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004). Дефиниции на бежанец и лице без гражданство за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 са въведени с чл. 1(ж) и (з) от него. „Бежанец“ има значението, установено в член 1 от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. „Лице без гражданство“ има значението, установено в член 1 на Конвенцията за лица без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.
По отношение на гражданите на трети държави продължават да се прилагат Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72 до приемането на регламент, който да отмени Регламент № 859/2003. По отношение прилагането на Регламент № 1408/71 спрямо гражданите на трети държави се прилага Указание Изх. № 24-00-6/01.04.2008 г. на Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.

III. Определяне на приложимото законодателство
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004). За разлика от Регламент № 1408/71 в Регламент № 883/2004 не са предвидени отклонения от принципа за само едно приложимо законодателство.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателството, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или място им на дейност се намираше в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
Работодателите, установени на територията на държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договорят с лице, за което е определено българското законодателство да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009).

III.1. Общи правила
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на законодателството на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
Следователно с оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на законодателството на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Държавните служители са подчинен на законодателството на държавата–членка, което се прилага спрямо администрацията в която работят (основание чл. 11(3)(б) от Регламент № 883/2004). Дефиниция на „държавен служител“ за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(г) от него. „Държавен служител“ е лице, считано за такова или приравнено на такова от държавата–членка, чийто субект е наелата го на работа администрация. В Дял II от Регламент № 883/2004 не е предвидена специална разпоредба по отношение на лицата, които са наети на работа в дипломатически мисии и консулски служби. Лицата, наети по трудово правоотношение, които са служители в дипломатическата служба по смисъла на Закона за дипломатическата служба, следва да бъдат приравнени на държавни служители с оглед прилагане разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004.


Освен ако в Дял II от Регламент № 883/2004 не е предвидено друго, лицата за които не се прилагат горепосочените общи правила или разгледаните по–долу специфични хипотези са подчинени на законодателството на държавата–членка по пребиваване (основание чл. 11(3)(д) от Регламент № 883/2004).
Спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети или самостоятелно заети на борда на морски плавателен съд под флага на държава–членка се прилага законодателството на тази държава (основание чл. 11(4), изречение първо от Регламент № 883/2004).
Лицата, които са заети на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава–членка и получаващи възнаграждение за тази дейност от предприятие или лице, чието седалище или място на дейност се намира в друга държава–членка, са подчинени на законодателството на последната държава–членка, ако пребивават в тази държава (основание чл. 11(4), изречение второ от Регламент № 883/2004).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент № 987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии:
1. продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави–членки;
2. положението на лицето, включително:
- естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
- семейното положение и роднинските връзки на лицето;
- упражняването на неплатена дейност;
- когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
- жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
- държавата–членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
В случай че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
Следва да се има предвид, че изброяването на посочените критерии не е изчерпателно. При определяне на пребиваването по смисъла на Регламент № 883/2004 може да се отчитат и други обстоятелства. Освен това, нито един от критериите не е решаващ, тъй като разпределението на тежестта им зависи от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. Като решаващ критерий може да се приеме единствено намерението на лицето, в случай че пребиваването не може да се определи въз основа останалите критерии.

III.2. Специални правила
В Дял II от Регламент № 883/2004 са въведени императивни разпоредби, предвиждащи запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка.

ІІІ.2.1. – Командироване (изпращане):
а) командироване (изпращане) на заето лице
Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка.
Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка.
Съгласно чл. 14(2) от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на чл. 12(1) от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, на територията на държавата–членка, в която е установен, като се вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Извършването на част от дейността на територията на изпращащата държава–членка не винаги означава, че предприятието обичайно осъществява дейността си на територията на тази държава. За да е изпълнено това изискване, изпращащото предприятие следва да извършва обичайно значителна част от дейността си на територията на въпросната държава.
За да се установи, дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии, характеризиращи осъществяваната дейност, част от които са:
- къде се намира седалището и администрацията на работодателя;
- броя на наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал), които полагат труда си на територията на България;
- къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;
- къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;
- реализирания от дружеството оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;
- броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава;
- периода през който работодателя е осъществявал дейност в изпращащата държава.
Според чл. 14(2) от Регламент № 987/2009 приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай могат допълнително да се приложат и други критерии.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
За целта, могат да бъдат разгледани като критерии някои от елементите на съответното правоотношение:
- запазване на правоотношението между изпращащият работодател и командированото заето лице;
- запазване на ръководни функции от страна на изпращащият работодател по отношение на определяне на общия характер (но не задължително на детайлите) на работата, извършвана от командированото заето лице;
- изпращащият работодател изплаща за своя сметка трудовото възнаграждение на командированото заето лице;
- запазване на ръководни функции от страна на изпращащият работодател по отношение на отстраняване или освобождаване от работата на командированото заето лице;
- запазване на ръководни функции от страна на изпращащият работодател при разрешаване на отпуски на командированото заето лице;
- непосредственият резултат от положеният труд от командированото заето лице настъпва в изпращащото предприятие.

Пример:
Работодател, установен в България командирова наето от него лице за да извършва временно дейност в предприятие на територията на Белгия. Правоотношението с българският работодател се запазва и същият заплаща трудовото възнаграждение на командированото лице. Въпреки това, лицето сключва трудов договор и с белгийското предприятие от което също получава трудово възнаграждение. За периода на командироването лицето не може да остане подчинено на българското законодателство на основание чл. 12(1) от Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11(3)(а) от основния регламент за този период спрямо лицето се прилага законодателството на Белгия, тъй като лицето работи за повече от един работодател, но полага труд на територията на една държава–членка (Белгия).

С оглед прилагане разпоредбите на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004, като „работодател” се третира всяко лице (физическо; юридическо, включително с нестопанска цел; регистрирано вероизповедание и др.) в правоотношение с физически лица (работници, служители; изпълнители по договори за управление и контрол; изборни длъжности и др.), в случай, че въпросните физически лица могат да се квалифицират като ”заети лица” на територията на България по смисъла на регламента.
Критериите за наличието и поддържането на пряка връзка се разглеждат и анализират в тяхната съвкупност и в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай. Освен това, изброяването на посочените критерии не е изчерпателно, като при всеки конкретен случай може да се взимат предвид и други фактори.

По отношение запазването на пряка връзка между командировани лица и работодатели, които са предприятия, осигуряващи временна заетост чрез наемане на работници и служители, с оглед предоставянето им на други физически или юридически лица за извършване на възложена от тях работа, следва да се има предвид становище Изх. № 24-00-9/18.04.2008 г. на Изпълнителният дирек
Гласувате за нашия сайт в мрежата на Google +1
Custom Search
 

Здравей

Потребител:

Парола:


Помни ме

[ ]
[ ]
 
Описание на счетоводните сметки
704 Приходи за бъдещи...

Чрез сметка 704 се отчитат приходите, за които още при получаването им е известно, че се отнасят за бъдещи периоди. Чрез тази сметка се...


507 Предоставени...

Чрез сметка 507 се отчитат депозираните в банките средства на предприятията, както и депозираните средства в други предприятия за...


629 Други финансови...

Чрез сметка 629 се отчитат финансови разходи, които не са отразени по останалите сметки от групата. Сметка 629 се дебитира със сумите на...


425 Задължения за...

Чрез сметка 425 предприятията отчитат задълженията си към съдружниците за полагащите им се дивиденти. Аналитичното отчитане към...


Към списъка с всички статии
Време за изпълнение:0.0519 сек.,0.0135 от тях за заявки.БД заявки:21. Сървър памет:2,197kb