Каталог Избрано от системата Въпроси и отговори на НАП

Статия
Назад към списъка  Версия за печат  Изпрати на приятел
данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне на краткосрочен заем от местно юридическо лице на чуждестранно юридическо лице
ЗКПО, чл. 16;
ДР на ЗКПО, § 1 , т. 32.

Относно: данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне на краткосрочен заем от местно юридическо лице на чуждестранно юридическо лице


Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Д-194/28.09.2011 г., сте посочили, че между ".........." ООД и американска фирма (......... - САЩ) е сключен търговски договор за ексклузивни дистрибуторски права на продуктите, които произвежда българското дружество. Двете юридически лица нямат общи собственици и управители.
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Как се определя и начислява лихва в случай, че българското дружество дава на американската фирма краткосрочен заем за период от 6 месеца до 1 година?
2. Какви данъци дължи българското дружество в този случай?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
В запитването е посочено, че двете юридически лица нямат общи собственици и управители, но не е уточнено дали те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, където е определено, че свързани лица са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Поради това отговорът на поставените от Вас въпроси ще се базира на хипотезата, че местното и чуждестранното дружество не са свързани лица.
В разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКПО е регламентирано, че за отклонение от данъчно облагане се смята и:
* договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;
* получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.
Необходимо е да се отбележи, че посочените случаи са приравнени на отклонение от облагане (фикции), макар и по същността си да не попадат в общата логика на отклонението, а по-скоро целят да предотвратят укриване на доходи или приходи.
От цитираната разпоредба следва, че в описания от Вас случай на предоставяне на краткосрочен заем от българско юридическо лице на юридическо лице от САЩ при условие, че в договора не е определен пазарен лихвен процент, такъв следва да бъде определен за данъчни цели по силата на чл. 16 от ЗКПО. Това е така, защото предотвратяването на отклонението от данъчно облагане се изразява в определяне на резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от облагане.
Определение за пазарна лихва е дадено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок за предоставянето им, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
Както е видно първото изречение от цитираното определение презюмира, че когато сделката е между лица, които не са свързани, то определената лихва би следвало да се смята за пазарна. Независимо от това тъй като разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО се прилага и по отношение на сделки между несвързани лица, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, в тази хипотеза данъчната основа следва да бъде определена без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а трябва да се вземе под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Така например, ако по заема между българското и чуждестранното юридическо лице не е уговорена лихва, това ще се счита за отклонение от данъчно облагане, защото такава търговска практика не е обичайна. В този и в подобни случаи за данъчни цели следва да бъде определена пазарна лихва в съответствие с определението по § 1, т. 32 от ЗКПО.
По отношение на въпроса за дължимите от българското дружество данъци във връзка с отпуснатия краткосрочен заем приложение намират разпоредбите на ЗКПО, регламентиращи определяне на данъчен финансов резултат и облагане с корпоративен данък.
В контекста на гореизложеното определянето на данъчния финансов резултат е възможно да бъде извършено по следните начини:
1. В случай, че в договора за заем е определен пазарен лихвен процент, счетоводно отчетените от българското дружество приходи от лихви ще бъдат признати за данъчни цели и съответно ще участват в непроменен размер при определяне на данъчния финансов резултат;
2. В случай, че в договора за заем е определен лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва, при определяне на данъчния финансов резултат следва да се извършат необходимите корекции на счетоводния финансов резултат съгласно чл. 16 от ЗКПО.
Гласувате за нашия сайт в мрежата на Google +1
Custom Search
 

Здравей

Потребител:

Парола:


Помни ме

[ ]
[ ]
 
Описание на счетоводните сметки
Време за изпълнение:0.0557 сек.,0.0062 от тях за заявки.БД заявки:20. Сървър памет:3,726kb