www.account-bg.info: Данъци върху разходите. Част I: Разходи, свързани с експлоатация на превозни средства

Каталог Статии

Статия

Данъци върху разходите. Част I: Разходи, свързани с експлоатация на превозни средства
Автор: Иван Минков Нормативни правила Нормативна уредба въвеждаща данъка върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства: чл.204 т. 3 от ЗКПО Задължени лица за данъка върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства: всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък (чл. 207 ал. 1 от ЗКПО), както и лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци (чл. 47 от ЗДДФЛ) Данъчна ставка: 10 % Най-често допусканата грешка при прилагането на правните норми, регламентиращи данъка върху експлоатацията на превозни средства е отъждествяването на "превозните средства" с леките автомобили. Терминът "превозни средства" е определен в § 1 т.40 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО: "Превозни средства" са тези, посочени в глава втора, раздел четвърти от Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство. Справката в ЗМДТ показва, че "превозни средства" са: превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, корабите и въздухоплавателните средства. Написаното по горе идва да покаже, че данъкът се начислява и дължи, не само когато за целите на управлението се използват леки автомобили, а когато се използват които и да е от гореизброените превозни средства. Условия за възникване на задължение за начисляваne на данък За да възникне задължение за начисляване и заплащане на данък върху разходите за експлоатация на превозни средства трябва разходът да е документално обоснован. ЗКПО въвежда изключение от счетоводните правила за документална обоснованост н разхода, като допуска той да е документиран само с касов бон, без да има издадена фактура. Не е необходимо и издаването на пътен лист: Чл. 10 ал. 6 от ЗКПО: (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 1 и 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист. Второ условие за възникване на задължение за начисляване и плащане на данък за разходите за експлоатация на превозни средства е те да се използват за целите на управленската дейност в предприятието. Терминът "управленска дейност" не е правно регламентиран и законът е предоставил възможност на задължените лица сами да преценят за какво се изплзва превозното срдство. Правилно би било за "управленска дейност" да се счита тази дейност, която управляващите извършват по силата на дадените им пълномощия да управляват и представляват предприятието. За такава дейност би трябвало да се счита например пътуванията свързани със сключването на търговски договори, воденето на търговски преговори. В случая не е от значение с какво превозно средство се извършва пътуването. Може да е с лек автомобил, а може и да е с товарен микробус. Трето условие за възникване на задължение за начисляване и заплащане на данък за разходите за експлоатация на превозни средства е разходът да е свързан с дейноста на предприятието. Това значи че ако управителят извърши пътуване със служебен автомобил за лични нужди – например отива със семейството си на почивка – това не е използване на превозно средства за управленски нужди. Това е използване на превозно средство за нужди различни от дейността на предприятието и не е данъчно признат разход, следоватено отпада задължението за начисляване на данък върху разходите. Данъчна основа за изчисляване на данъка върху разходите за експлоатация на превозни средства ЗКПО въвежда правила за изчисляване на данъчната основа с поясненията в параграф 1 т.39 от допълнителните разпоредби към закона. В данъчната основа се включват: а) горива, гориво-смазочни материали и други консумативи; б) резервни части; в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги; г) технически прегледи и паркинг; д) козметика и аксесоари. От разходите, които се облагат с данък върху разходите се изключват разходите за амортизации, лизинговите вноски, включително и включените в тях лихви. Чл. 215 от ЗКПО въвежда и правила за разпрделение на разходите, когато превозните средства се използват както за управленска, така и за друга дейност: Чл. 215. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението. (2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1: 1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец; 2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец. (3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци. Деклариране и внасяне на данъка Дължимият данък за експлоатация на превозни средства се декларира в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Данъкът се внася в приход на републиканския бюджет в срок до 15 число на месеца следващ месеца през който е начислен разхода. Начисления данък се признава за текущ разход както за счетоводни, така и за данъчни цели.